Резултати от търсенето в речника за "(" (51)
Списък на термините в речника:
Регионална търговска организация и зона за свободна търговия, състояща се от четири европейски държави: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Организацията функционира успоредно с Европейския съюз (ЕС) и всички четири държави членки участват в единния европейски пазар и са част от Шенгенското пространство. Те обаче не са страни по Митническия съюз на Европейския съюз.
Бивша регионална организация, която има за цел да постигне икономическа интеграция между държавите членки. Тя е създадена с Договора от Рим от 1957 г. След създаването на Европейския съюз (ЕС) през 1993 г., ЕИО е учредена и преименувана на Европейската общност (ЕО). През 2009 г. институциите на ЕК са били включени в по-широката рамка на ЕС и общността е престанала да съществува.
Обединява държавите — членки на ЕС, и трите държави от ЕИП/ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) във вътрешен пазар, ръководен от същите основни правила. Тези правила имат за цел да позволят на стоки, услуги, капитали и хора да се движат свободно в рамките на ЕИП в открита и конкурентна среда — концепция, наречена „четирите свободи“.
Статистическата служба на ЕС. Евростат събира и публикува сравнителни статистически данни от всички държави в ЕС чрез стандартизиране на методите в рамките на Европейската статистическа система (ЕСС).
Какво представлява електронната търговия?
Днес търговията е значително улеснена от онлайн платформите за електронна търговия. Те могат да бъдат или отделни платформи за електронна търговия, т.е. собствени онлайн магазини, или платформи, на които едно предприятие предлага интерфейс и обикновено бекофис софтуер за различни продавачи и купувачи (например „Ebay „или „Amazon“). Платформите за електронна търговия улесняват търговията, тъй като дават възможност на продавачите от една държава лесно да се свързват с клиенти от други държави. Продавачите могат да рекламират и предлагат своите стоки и услуги на такива платформи на много потенциални клиенти. По подобен начин подобни платформи улесняват търсенето на подходящи продукти за клиентите, тъй като те ще бъдат представени и могат да сравняват различните продавачи. Клиентите могат да бъдат или крайни ползватели, или други предприятия, които използват тези стоки за своя собствен производствен процес или услуга.
Ако смятате да продавате продукта си чрез такива онлайн канали на клиенти на чуждестранни пазари, все пак е необходимо да се оценят същите изисквания по отношение на износа, както при традиционните канали за продажба. При продажбата на малки количества на крайните потребители е важно да се информирате за правилата de minimis. Тези правила често освобождават пратките с ниска стойност от тарифите и имат само минимални формални изисквания по отношение на необходимата документация. Повече информация за режимите de minimis можете да намерите тук
В зависимост от продуктите, които искате да продадете, може да се наложи да бъдат оценени допълнителни изисквания. Така например ще трябва да обмислите въпроси за порталите за плащания, които се използват онлайн, за изискванията на целевия Ви пазар за защита на личните данни и за трансграничното предаване на данни, или за въпроси, свързани с обработката на склад и логистиката.
Можете да се свържете с търговските камари, агенции за насърчаване на износа, консултантски фирми или други подобни институции за помощ в този процес (LINK to полезни контакти). Мрежата „Enterprise Europe“ предлага и общи насоки за МСП по отношение на електронната търговия в Европа, която включва информация за пазарите в чужбина.
Съкращение на Европейския съюз (ЕС), който се състои от 27 държави (Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция), считано от 1 февруари 2020 г. (Обединеното кралство напусна ЕС на 31/1/2020)
Термин, използван за изключване от общата система от преференции (ОСП) на продукти с произход от държава бенефициер, когато те достигнат ниво на конкурентоспособност на пазара на ЕС, на което вече не се нуждаят от ОСП, за да се конкурират. За разлика от предишната ОСП, която имаше специфични за ОСП „сектори„, делението сега се основава на „разделите“ от Общата митническа тарифа (ОМТ). Раздел (т.е. голяма група продукти в конкретен сектор – ОМТ има 21) от отделните държави се „дипломират“ (изключени) от ОСП, когато тези продукти надхвърлят съответния праг (57 %, 17,5 % или 47,2 % според вида продукт) на вноса в ЕС по ОСП на същите продукти като средногодишна стойност през последните три години.
Изравнителните мита, известни и под формата на антисубсидийни мита, са митата, наложени в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО), които имат за цел да неутрализират отрицателното въздействие на субсидиите. Те се налагат, след като се установи, че дадена чужда държава субсидира своя износ, като по този начин нанася вреда на местните производители в страната вносител.
Свързано съдържание:
Международни търговски условия. Единадесет условия за продажба, приети в световен мащаб при разпределянето на разходите и отговорностите между купувача и продавача. Предложени, актуализирани и защитени с авторско право от Международната търговска камара (ICC), те служат като световни стандарти за еднакво тълкуване на общите договорни клаузи в международната търговия.
Накратко, тези термини са (1) Ex Works (EXW), (2) Free Carrier (FCA), (3) Free Alongside Ship (FAS), (4) FOB (Free On Board Vessel), (5) Cost and Freight (CFR), (6) Cost, Insurance and freight (CIF), (7) Carriage Paid to (CPT), (8) Carriage and Insurance Paid to (CIP), (9) Delicovered At Place (DAP), Delired At Place (DPU), Delired Duty Duty Paid (DDP).
Политическа организация, подгрупа на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, която служи като основа за икономически диалог с Европейския съюз. Тя е създадена през 1992 г. Съставът ѝ включва 15 карибски държави от Карибския басейн, заедно с Доминиканската република. Всички участващи държави от КАРИФОРУМ, с изключение на Куба, са подписали Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС или съответно Споразумението от Котону и СИП.
Държавите членки са: Антигуа и Барбуда, Бахамски острови, Барбадос, Белиз, Доминика, Доминиканска република, Гренада, Гвиана, Хаити, Ямайка, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, Суринам и Тринидад и Тобаго.
Свързано съдържание: