Резултати от търсенето в речника за "(" (52)
Списък на термините в речника:
Транзитен документ, който служи както като митническа декларация, така и като гаранция в държави, които са страна по Конвенцията за международната транспортна мрежа (ТИР).
Специфични количествени ограничения за количеството или стойността на стоките, които могат да бъдат внесени (или изнесени) за определен период.
Буквите „CE“ се обозначават върху много продукти, търгувани на разширения единен пазар в Европейското икономическо пространство (ЕИП). С поставянето на маркировка „CE“ върху продукт, даден производител декларира, че продуктът отговаря на всички правни изисквания за маркировката CE и може да бъде продаван в цялото ЕИП без ограничения. Това се отнася и за продукти, произведени в други страни, които се продават в ЕИП. Маркировката „CE“ не показва, че даден продукт е бил одобрен като безопасен от ЕС или от друг орган. Не всички продукти трябва да имат маркировка „CE“. Той е задължителен само за повечето продукти, обхванати от директивите от „новия подход“.
Международен съюз за закрила на новите сортове растения — Междуправителствена организация със седалище в Женева (Швейцария), създадена с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения. Тя има за цел да осигури и насърчи ефективна система за защита на сортовете растения с цел насърчаване на развитието на нови сортове растения в полза на обществото.
Международно споразумение за определяне на международни стандарти за фитосанитарни мерки. Тези стандарти, директиви и препоръки се признават като глобални позовавания на Световната търговска организация (СТО), по-специално Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки (SPS).
Органите или агенциите, които отговарят за събирането на митата и за контрола на потока от стоки, включително животни, транспорт, лични и опасни предмети, към и от дадена митническа територия (като например държава или митнически съюз). Функциите на митниците обхващат аспектите на данъчното облагане, сигурността и улесняването на търговията.
Инструментите за търговска защита се използват за възстановяване на справедливостта и равните условия, когато вносът на даден продукт от трета държава влиза в ЕС на изкуствено занижени цени, като по този начин се вреди на европейската производствена промишленост. Те дават възможност за добавяне на допълнителни мита към вноса в ЕС, когато се осъществява нелоялна търговия.
Инструментите за търговска защита могат да се справят с ниските цени на вноса само ако тези цени са дъмпингови, субсидирани или ако предизвикват рязко и непредвидено увеличение на вноса.
Мерките за търговска защита засягат едва около 1 % от общия обем на вноса в ЕС.
Законодателството на ЕС за търговска защита, в съответствие с правилата на Световната търговска организация, включва инструменти за:
• Антидъмпинг
• антисубсидийни мерки
• защитни мерки
Договор, който е предшественик на Световната търговска организация (СТО). Той послужи като рамка за преговори с цел либерализиране на световната търговия и помогна за структуриране на многостранната търговска система.
ГАТТ от 1947 г. се отнася за старата версия на ГАТТ, а ГАТТ (1994 г.) е новата версия на Общото споразумение, инкорпорирано в СТО, което регулира търговията със стоки.
Понятието за ОИО се основава на партньорството между митниците и бизнеса, въведено от Световната митническа организация (СМО), с цел да се гарантира сигурността на веригата на доставки, като същевременно се улеснят митническите процедури.
Търговците, които доброволно изпълняват редица критерии, работят в тясно сътрудничество с митническите органи.
Това означава, че винаги трябва да има отношения между митниците и заявителя/ОИО.
Тези отношения трябва да се основават на принципите на взаимна прозрачност, коректност, справедливост и отговорност.
Свързано съдържание:
Разпоредба, която позволява малко количество материали без произход да се използват за производството на стоките, без да се засяга статутът им на произход, при условие че това количество не надвишава определен праг (обикновено се определя на около 10 % или 15 % от цената франко завода или теглото на стоката в зависимост от споразумението за преференциална търговия). Ако обаче специфичната за даден продукт норма позволява използването на процент от материалите без произход, допустимото отклонение не може да се използва за превишаване на тази сума. Правилото за допустими отклонения е известно и като „de minimis“.