Положително и отрицателно вписване

В търговските споразумения страните могат да вписват своите ангажименти и изключения в своите списъци съгласно две различни техники — като използват положителен или отрицателен списък.

Изборът на техниката обаче не е от решаващо значение за обхвата на ангажиментите, поети в дадено търговско споразумение.

Същата степен на отваряне или защита може да се постигне с положителен списък, както и с отрицателен списък.

Позитивни списъци

Когато използва положителен списък, даден търговски партньор трябва изрично („положително“) да посочи секторите и подсекторите, в които поема задължения по отношение на достъпа до пазара и националното третиране. 

Като втора стъпка търговският партньор изброява всички изключения или условия по отношение на тези ангажименти, като посочва ограниченията по отношение на достъпа до пазара и/или националното третиране, които желае да прилага.   

Отрицателни списъци

Когато използват отрицателен списък, търговските партньори трябва да преминат само през втората стъпка. 

Те не трябва да изброяват секторите, за които поемат ангажименти. Всички сектори или подсектори, които не са включени в списъка, по подразбиране са отворени за чуждестранни доставчици на услуги при същите условия, както за местните доставчици на услуги. 

Страните изброяват само секторите или подсекторите, които ограничават или изключват.

Къде да намерите списъците в дадено споразумение?

Търговските партньори обикновено използват две различни приложения, за да впишат резервите си в отрицателен списък.

  • Приложение I изрично изброява цялото действащо национално законодателство, което дерогира достъпа до пазара и/или националното третиране
  • Вприложение II са изброени секторите и подсекторите, за които в бъдеще се запазва правото на дерогация от достъпа до пазара и/или националното третиране, включително в случаите, когато понастоящем не съществуват мерки.

ЕС използва както отрицателни списъци (например в споразуменията с Канада и Япония), така и положителни списъци (в споразуменията с Корея, Сингапур и Виетнам).  

ЕС също така прие използването на т.нар. „хибриден подход“ в СТСУ. Прочетете повече

Други клаузи

Търговските партньори могат също така да въведат така наречените клаузи „standstill „и/или „ratchet“ при договарянето на търговско споразумение. 

Тези клаузи очертават възможностите за въвеждане на ограничения на достъпа до пазара или дискриминационни мерки в бъдеще.

Дори когато страните по търговско споразумение отворят даден сектор, било то чрез положителен или отрицателен списък (и със или без статукво или задържан), те все още могат да запазят или да въведат недискриминационно законодателство, като например:

  • стандарти за лечение на пациентите
  • капиталови изисквания за банките
  • квалификационни изисквания за някои професии
  • задължения за универсални услуги (напр. за пощенския сектор)
Споделяне на тази страница:

Бързи връзки

Често задавани въпроси

  1. Какво мито се дължи, ако софтуер, разработен в ЕС, се изнася в трета държава и е вграден в друг продукт, например автомобил, когато този продукт се внася в ЕС?
  2. Какво е задължението за заплащане на стойността на услуги като инженеринг, развойна дейност, художествени произведения или дизайн, разработени в ЕС, изнесени в трета държава и след това внесени например в дрехи, велосипеди обратно в ЕС?
  3. Има ли дължими мита върху внесения софтуер от трети държави?
  4. Какво представлява моят търговски асистент в областта на услугите и инвестициите?
  5. Какво означава „условие за достъп до пазара“ за услуги?
  6. За кои условия за достъп до пазара мога да намеря информация за моя търговски асистент в областта на услугите и инвестициите?
  7. Къде мога да намеря информация за държавите, които не са обхванати от моя търговски сътрудник в областта на услугите и инвестициите?
  8. За кои сектори на услугите мога да намеря информация за моя търговски асистент в областта на услугите и инвестициите?
  9. За кои държави мога да намеря информация за моя търговски асистент в областта на услугите и инвестициите?
  10. Какво означава „начин на предоставяне“ на услугите?