Какво мито се дължи, ако софтуер, разработен в ЕС, се изнася в трета държава и е вграден в друг продукт, например автомобил, когато този продукт се внася в ЕС?
Обикновено продукт, внесен от трети държави, независимо от произхода на компонентите на тези продукти, се облага с мито съгласно Комбинираната номенклатура на ЕС, освен ако такъв продукт не е напълно либерализиран по силата на споразумение за свободна търговия между ЕС и държавата износител. Вносителят обаче може да се възползва от наличните митнически процедури в ЕС, за да избегне плащането на мито върху компонент, който е произведен в ЕС, но е преработен в трета държава.
Наличната процедура за разглежданата ситуация е пасивно усъвършенстване. Това означава, че дружеството, което е разработило или закупило софтуера в ЕС (собственик на софтуера), трябва да получи разрешение за пасивно усъвършенстване, преди софтуерът да бъде инсталиран в автомобил или в част от него. Дружеството трябва да се обърне към компетентния митнически орган, намиращ се на мястото, където се съхраняват записите и документацията на собственика на софтуера, които позволяват на митническия орган да вземе решение (главни сметки за митнически цели) (в една от 27-те държави членки).
Данните, които трябва да се попълнят в разрешението, включват посочване на стойността на софтуера (търговската стойност), който след това ще бъде приспаднат от стойността на внесената част от автомобила/автомобила при вноса. Стойността на софтуера ще бъде неговата производствена цена или покупната му цена. Митото се начислява върху разликата в тази стойност (добавената стойност). Митническите органи определят срока, в рамките на който режимът пасивно усъвършенстване ще бъде приключен, т.е. времето, до което следва да се извърши вносът на крайния продукт.
Вносителят от ЕС трябва да посочи съответното разрешение за пасивно усъвършенстване в митническата декларация за допускане за свободно обращение.