Положителен и отрицателен списък
В търговските споразумения страните могат да впишат своите ангажименти и изключения в своите графици в съответствие с две различни техники — като използват позитивен или негативен списък.
Изборът на техника обаче не е определящ за редицата ангажименти, поети в търговско споразумение.
Една и съща степен на отваряне или защита може да бъде постигната с положителен списък, както и с негативен списък.
Позитивни списъци
При използването на положителен списък търговският партньор трябва изрично да посочи („положително“) секторите и подсекторите, в които той поема задължения по достъп до пазара и национално третиране.
Като втора стъпка, търговският партньор изброява всички изключения или условия по отношение на тези ангажименти, като посочва ограниченията за достъп до пазара и/или националното третиране, които желае да прилага.
Отрицателни списъци
При използването на отрицателен списък търговските партньори трябва само да преминат втората стъпка.
Те не трябва да изброяват секторите, за които поемат задължения. Всички сектори или подсектори, които не са включени в списъка, по подразбиране са достъпни за чуждестранни доставчици на услуги при същите условия, както за местните доставчици на услуги.
Страните посочват само онези отрасли или подотрасли, които те ограничават или изключват.
Къде се намират списъците в дадено споразумение?
Търговските партньори обикновено използват две различни приложения, за да включат резервите си в отрицателен списък.
- В приложение I е посочено изрично цялото действащо национално законодателство, което се отклонява от достъпа до пазара и/или националното третиране.
- В приложение II са изброени секторите и подсекторите, за които е запазено правото на дерогация в бъдеще от достъпа до пазара и/или националното третиране, включително в случаите, когато понастоящем не съществуват мерки.
ЕС използва както отрицателни списъци (например в споразуменията с Канада и Япония), така и позитивни списъци (споразуменията с Корея, Сингапур и Виетнам).
ЕС прие също така използването на т.нар. „хибриден подход“ в СТСУ. Прочетете повече
Други клаузи
Търговските партньори могат също така да въведат така наречените клаузи „standstill „и/или „задържащ ефект“ при договарянето на търговско споразумение.
Такива клаузи определят обхвата на въвеждането на ограничения за достъп до пазара или на дискриминационни мерки в бъдеще.
Дори когато страни по търговско споразумение откриват сектор, независимо дали чрез положителен или отрицателен списък (и със или без запазване на статуквото или с задържащ ефект), те все още могат да запазят или въведат недискриминационно законодателство, като например:
- стандарти за лечение на пациенти
- капиталови изисквания за банките
- изисквания за квалификация за определени професии
- задължения за предоставяне на универсални услуги (например за пощенския сектор)